Признаци на простатит при мъжете и лечението му с физически фактори

здрава простата и простатит

Простатитът е остро или хронично възпалително заболяване на простатната жлеза.

Патологията е широко разпространена, тъй като е причина за повече от една трета от посещенията на мъжете при уролог.

През последните години се наблюдава увеличение на заболеваемостта от простатит. Това вероятно се улеснява от заседналия начин на живот, което води до стагнация на кръвта в тазовите органи, нередовен сексуален живот, дефекти в имунната система и други фактори.

От нашата статия ще научите какво е простатитът, защо и как се развива, клиничните прояви, принципите на диагностика и лечение на тази патология, при които физиотерапевтичните техники също са от голямо значение.

Защо и как се развива болестта

Има много известни причини за простатит и, като правило, възниква в резултат на въздействието на няколко от тях върху простатната жлеза едновременно.

Има концепция за бактериален и абактериален простатит.

Простатната жлеза отделя течност, която има пагубен ефект върху бактериите, тоест здравият орган не съдържа микроорганизми. Нарушаването на функциите на жлезата или всякакви промени в нейната структура стават предпоставка за развитието на инфекциозен процес, т.е. той всъщност е вторичен.

Най-честите причинители на простатит:

  • коли;
  • псевдомонас;
  • клебсиела;
  • Протей;
  • ентерококи;
  • коринебактерии;
  • някои стафилококи;
  • микоплазма;
  • хламидия;
  • Трихомонада.

Инфекцията навлиза в простатната жлеза по различни начини:

  • се издига по уретрата (с уретрит или по време на катетеризация, бужиране на пикочния мехур);
  • с кръвен поток от отдалечени огнища на инфекция (за пневмония, тонзилит, кариес и други заболявания);
  • с лимфен поток при възпалителни заболявания на органи, разположени до простатната жлеза (цистит, проктит, орхит, хемороиди и др.).

Водещият фактор, допринасящ за развитието на простатит, е стагнацията на венозна кръв в тазовите органи - води до нарушено кръвоснабдяване на простатната жлеза и последваща възпалителна реакция.

Нередовният сексуален живот и непълният полов акт също увеличават риска от развитие на възпаление в простатната жлеза, тъй като в този случай няма изтичане на секрет от фоликулите - той застоява, превръщайки се в добра среда за разпространение на инфекцията. Освен това застоялият секрет се абсорбира частично в кръвта, превръщайки се в антиген – организмът започва да произвежда антитела срещу него – развива се автоимунен процес.

Видове простатит

В зависимост от естеството на клиничното протичане се разграничават остър и хроничен простатит.

До 10% от хроничния простатит е бактериален по природа, 90-95% е абактериален възпалителен процес.

Последният от своя страна се класифицира според състава си:

  • с повишаване на нивото на левкоцитите в секрецията;
  • без да се повишава нивото на левкоцитите в секрета.

Някои експерти идентифицират друга форма на заболяването - асимптоматичен простатит, но други не смятат съществуването на такава възможност и считат тази патология за миалгия, а не за заболяване на простатата.

Симптоми

Клиничната картина на острата и хроничната форма на заболяването е различна, така че ще разгледаме всяка от тях поотделно.

Остър простатит

Разграничават се следните форми (етапи):

  1. Катарална (стената на отделителните канали на простатните клетки е частично засегната). Протича без изразени симптоми. Състоянието на пациента е задоволително; телесната температура е в нормални граници или се повишава до субфебрилни стойности. Мъжът се оплаква от периодично усещане за тежест в перинеума, най-изразено в седнало положение и лека болка. Понякога уринирането става малко по-често. Процесът се разрешава по два начина: или изчезва сам след 10-14 дни, или се трансформира във фоликуларен простатит.
  2. Фоликуларен (засягат се отделни ацини (жлезисти клетки) на простатата). Заболяването започва остро с повишаване на телесната температура до фебрилни нива (38-39 ° C) и втрисане. Пациентите се оплакват от силна болка в перинеалната област, включително ануса и пениса, болка по време на движение на червата. Уринирането е болезнено, често и в някои случаи затруднено. На този етап пациентът трябва да получи адекватно лечение - ако то започне своевременно, след седмица симптомите на заболяването регресират и човекът оздравява. Ако няма пълноценна терапия, тогава патологичният процес се развива допълнително и се трансформира в паренхимен простатит.
  3. Паренхиматозни (повечето ацини, техните отделителни канали и интерстициална тъкан са включени в патологичния процес). Заболяването е тежко: телесната температура на пациента се повишава до 40 ° C и повече, той трепери, има силна слабост и липсва апетит. Изпитва силна болка в перинеума и ректума, особено при седене и по време на изхождане. Простатната жлеза е рязко подута, луменът на отделителните канали е запушен с гноен и лигавичен секрет, който няма изходящ път; Простатата е увеличена и напрегната. Уринирането е затруднено, в някои случаи има остра задръжка, както и задържане на изпражнения и газове. Ако тазовата тъкан е включена в патологичния процес, пациентът забелязва неприятна болка в долната част на корема, често пулсираща и състоянието му се влошава.
  4. Абсцес на простатата (кухина вътре в нея, пълна с гнойни маси). Тече трудно; симптомите на интоксикация са ясно изразени - телесната температура се повишава до 40 ° C и по-висока, пациентът е летаргичен, слаб, съзнанието му е нарушено, делиритен. Има всички признаци на паренхимния стадий на заболяването, но те са по-изразени и има ирадиация на болка към лезията. На етапа на образуване на абсцес състоянието на пациента е тежко, симптомите са ярки. Когато абсцесът вече се е образувал и е ограничен до съседните тъкани, пациентът се чувства по-добре и вярва, че се възстановява, въпреки че това абсолютно не е така. Ако абсцесът се разкъса, гнойни маси се разпространяват в тъканите и тазовите органи - развива се флегмон, а при липса на навременна медицинска помощ - бактериемичен шок, уросепсис.

Хроничен простатит

болка в долната част на корема като симптом на простатит

Основните признаци на простатит са нарушения в уринирането и болка в простатната жлеза.

Заболяването протича на вълни, като се редуват активен период и етап на ремисия. Има още една фаза - латентна (когато има клинични признаци на заболяването, но те не са ясно изразени).

Всички признаци на хронично възпаление на простатата могат да се обединят в четири големи групи:

  1. Болков синдром. Това е една от водещите клинични прояви на тази патология. Болката може да се появи в покой, по време на уриниране или полов акт. Интензитетът му варира в широки граници от едва забележимо чувство на дискомфорт, тежест до мъчително. Болката е локализирана в областта на самата простата, често излъчваща към сакрума, перинеума, тестисите, пениса или ректума.
  2. Нарушения на урината. Те са различни за различните пациенти. Уринирането може да бъде често, затруднено със слаба струя и болезнено в различна степен. Може да има внезапно желание за уриниране.
  3. Нарушения на сексуалната функция. Може да се появи болка при ерекция, отслабване или преждевременна еякулация.
  4. Неврологични разстройства. Те включват дневна сънливост, умора, обща слабост, лош нощен сън, замайване, изпотяване, намалена работоспособност и възприемане на нова информация.

Резултатът от хроничния простатит може да бъде склероза на простатната жлеза - заместване на част или целия орган с белег. Пациентът се оплаква от продължително уриниране, чувство, че пикочният мехур не е напълно изпразнен, тънка струя урина, тъпа, лека болка в перинеума, над пубиса и в ректума.

Диагностични принципи

консултация с лекар за простатит

За да се подозира остър простатит при пациент, достатъчно е лекарят да изслуша и оцени оплакванията му, историята на живота и заболяването, както и да извърши дигитален преглед на простатната жлеза през ректума (специалистът ще открие увеличена простата, болезнена при допир).

Ултразвуковото изследване, което се извършва чрез въвеждане на сензор в ректума, ще помогне да се потвърди диагнозата.

При диагностицирането на хроничен простатит също са от голямо значение данните, получени от интервюирането на пациента и резултатите от дигиталното изследване на ректума. Естеството на промените в жлезата при тази форма на заболяването ще бъде различно: единият или двата дяла са увеличени по размер, тестообразна консистенция, с отделни зони на уплътняване и тонусът на органа е намален. Ако се появи простатна склероза, тя се определя като образувание с плътност, близка до хрущялната. По правило жлезата около периметъра е по-плътна, отколкото в центъра (това явление се нарича "симптом на сърпа").

За да се изясни диагнозата, на пациента може да се предпише:

  • Изследване на секрета на простатата под микроскоп (нивото на левкоцитите в него ще се увеличи, средата е алкална, а нивото на макрофагите също е по-високо от нормалното) и засяването му върху хранителна среда (вероятно върху него ще растат култури от бактерии, които причиняват заболяването).
  • Проба от урина от три чаши (в третата част нивото на левкоцитите ще бъде над нормата, а в другите две няма да надвишава границите си).
  • Изследване на еякулата (нивото на левкоцитите и еритроцитите се повишава, откриват се бактерии).
  • Ехография на простата с или без цветен доплер. Може да се извърши по всеки от методите, но най-ценното по отношение на информацията е изследването през ректума (трансректално).
  • Биопсия на простатата. Пункцията се извършва по време на трансректален ултразвук. Най-информативният диагностичен метод, но не се използва широко.

Диференциална диагноза

По време на диагностичния процес е важно лекарят да помни за заболявания, които могат да възникнат подобно на остър и хроничен простатит, по-специално:

  • уретрит;
  • цистит;
  • туберкулоза на простатата;
  • рак на простатата;
  • аденом или доброкачествена хиперплазия на простатата;
  • заболявания на ректума.

За целите на диференциалната диагноза, в съмнителни случаи, на пациента се предписват допълнителни методи за изследване.

Тактика на лечение

В зависимост от конкретната клинична ситуация, лечението може да се проведе амбулаторно или в болнични условия, консервативно или оперативно. В подострия период и по време на ремисия на заболяването терапията с физикални фактори е добро допълнение към лечението.

При острата форма на заболяването пациентът трябва да спазва легло, да яде мека храна и да пие много вода.

Може да му бъдат предписани лекарства от следните групи:

  • антибиотици (или широкоспектърни - цефалоспорини, аминогликозиди или като се вземе предвид чувствителността на микроорганизмите към конкретно лекарство);
  • с цел детоксикация - вливане на разтвори;
  • за намаляване на активността на възпалителния процес, намаляване на отока и облекчаване на болката - НСПВС;
  • за облекчаване на спазъм от гладката мускулатура на простатата и пикочните пътища - спазмолитици;
  • за повишаване на имунните функции - имуномодулатори;
  • за намаляване на алергенността на тялото - антихистамини;
  • за нормализиране на акта на уриниране - алфа-блокери;
  • за нормализиране на кръвообращението в жлеза, засегната от хронично възпаление - препарати от биологичен произход;
  • за активиране на репаративни процеси - протеолитични ензими;
  • при хормонални нарушения - хормонозаместителна терапия.

Ако се е образувал абсцес в простатната жлеза, това изисква спешна хирургическа намеса. Хирургично лечение се провежда и при склероза на простатата.

Физиотерапия

лекарят поставя ръкавица преди масаж на простатата при простатит

Пациентите, страдащи от простатит, могат да предпишат масаж на простатата.

Физиотерапията се използва широко при възпаление на простатната жлеза. Методите му преследват следните цели:

  • намаляване на активността на възпалителния процес или пълното му премахване;
  • намаляване на тежестта на болката;
  • премахване на задръстванията в простатната жлеза, възстановяване на нормалния кръвен поток в нея;
  • забавят процеса на склероза на простатната тъкан;
  • подобряване на функциите на местния и общия имунитет.

На пациента могат да бъдат предписани следните физиотерапевтични методи:

  1. С противовъзпалителен ефект:
    • ултразвукова терапия;
    • Микровълнова терапия;
    • UHF терапия;
    • инфрачервена лазерна терапия (въздействието се извършва върху перинеума, пениса или бедрените съдове; в допълнение към противовъзпалителния ефект, процедурата активира процесите на възстановяване на увредените тъкани);
    • ултрафонофореза на антибактериални лекарства (осигурява дълбоко проникване на лекарството в тъканите, създавайки висока концентрация в патологичния фокус; ултразвукът засилва ефекта на антибиотика).
  2. С аналгетичен ефект:
    • електрофореза на болкоуспокояващи (по-специално новокаин);
    • диадинамична терапия;
    • терапия със синусоидален модулиран ток или SMT терапия (в допълнение към потискането на болката, тя засяга тонуса на простатната жлеза, нормализира я и също така подобрява кръвния поток в съдовете, доставящи простатата);
    • Урал облъчване в еритемни дози.
  3. Предотвратяване на тъканна склероза:
    • масаж на простатата (подобрява оттичането на секрети от нейните клетки и активира притока на кръв в нейните съдове; методът е противопоказан при наличие на големи хемороиди, анални фисури, зони на болка или бучки в простатата);
    • електрофореза на протеолитични ензими (алое) или калиев йодид (използвайки напречна техника);
    • магнитна терапия (активира притока на кръв в съдовете на простатата и процесите на възстановяване на увредените тъкани, подобрява течливостта на кръвта);
    • SMT терапия (разширява кръвоносните съдове, възстановява сексуалната функция);
    • пелоидотерапия (използват се торфена и тинеста кал; процедурата подобрява микроциркулацията и активира процесите на регенерация);
    • сероводородни вани (особено показани при тежка конгестия в таза);
    • микроклизми със сероводородна вода с новокаин.
  4. Подобряване на имунните функции:
    • електрофореза на имуномодулиращи лекарства - активира както общия, така и локалния имунитет;
    • аеротерапия;
    • таласотерапия (има благоприятен ефект върху нервната система, повишава адаптивните способности на организма).

Сред методите за нетрадиционно лечение на хроничен простатит могат да се използват хирудотерапия и акупунктура. Използва се и физикална терапия.

В някои клинични случаи не се препоръчва физиотерапия. Това са:

  • злокачествени новообразувания на простатата;
  • аденом (или доброкачествена хиперплазия) на простатата III етап.

Балнеолечение

На хора с хроничен простатит в ремисия може да се препоръча санаториално лечение.

Лечението в санаториуми е противопоказано при туберкулозен простатит, стриктура на уретрата, ракова патология или аденом на простатата в III стадий.

Профилактика и прогноза

Профилактиката на острия простатит се състои в предотвратяване на въздействието върху тялото на всички фактори, които провокират заболяването (т.е. мъжът трябва да води активен начин на живот, да има редовни полови контакти, своевременно да лекува уретрит и цистит, предотвратявайки разпространението на инфекциозния процес към простатната жлеза). Ако възникне остър простатит, за да се предотврати превръщането му в хронично възпаление, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ и да преминете курс на адекватна терапия.

Предотвратяването на рецидив включва всички мерки, описани по-горе, плюс периодични курсове на лечение против рецидив, предписано от лекар.

Прогнозата за началните етапи на остър простатит, при условие че навреме потърсите помощ от специалист, е благоприятна - заболяването завършва с пълно възстановяване. Ако заболяването е напреднало и се е развил уросепсис, прогнозата е съмнителна - много вероятно е смърт.

Прогнозата за хроничен простатит е сравнително благоприятна - почти невъзможно е да се отървете от болестта, но не води до смърт, но се проявява с чести рецидиви, което значително влошава качеството на живот на пациента.

Заключение

Простатитът може да се появи в остра или хронична форма. Във всеки случай е необходимо своевременно, адекватно, цялостно лечение, в което важна роля играят и физиотерапевтичните техники.